Author: Nelly

Иногда очень хочется писать на русском. Я задумывала этот сайт больше, как фотоальбом и может быть он так и будет фотоальбомом, но с немногими моими словами и мыслями. Трудно определить на каком языке писать, если оба они тебе родные.

Сегодня гуляла с Leica M10 и Summicron 35 2. Последнее время меня очень перетянуло в сторону идеальной картинки, автофокуса и детализации, и вот на днях вдруг снова захотелось немного винтажного. Как странно, еще какое-то десятилетие назад 24 мегапикселя нам казались большой детальной картинкой, а теперь – винтажный эффект. Что-то я очень разбаловалась на 60 мгпкс 🙂

Картинки получились вот такие коричневые, как раз как мне всегда хотелось. А мне все еще так хочется? Не знаю.

Наверное все-таки нравится. Хочу научиться снимать на 35мм и чтобы мне действительно нравилось это фокусное расстояние, т.к на М10 шире не получается и фотографировать на 28мм я не могу.

фотографии объемные, даже на Q3 они не получаются такими объемными. Все-таки Leica M обективы специфические

И все пак купих LeicaQ3. Това е същата камера, както Leica Q3 43, но с друг вграден обектив – 28мм 1.7.

Първите дни не бях много очарована, вероятно защото очаквах качеството на APO обектива, както е на Leica Q3 43. Отново и отново разбирам, че няма обектив, който да е по-остър от APO серията на Leica, а също така с по-добър микроконтраст и по-пластична картинка.

Въпреки това след няколкото разходки с Q3 28мм мога да кажа със сигурност, че много ми харесва! Цветовете са невероятни! Мислих, че Q3 43 има красиви цветове, но Q3 28 ми се струват по-живи.

И отново сняг. Чуствам се още по-депресирано от мъглата! Нямам никакво желание да излизам навън, а в същото време ми се разхожда и снима. Студено ми е, ужасно ми е студено….

Годината започна с една портретна фотосессия, която по-скоро трябваше да се откажа да снимам, от колкото да се мъча след това толкова време, защото клиентката не харесваше себе си по принцип и съответно не хареса нито една от снимките. Не ми се беше случвало досега, обработих и определено количество снимки така, че я направих по-слаба и със силен ретуш на лицето. Не разбрах дали се е харесала, но впоследствие видях снимките, качени във фейсбук, което по нейни думи би трябвало да означава, че ги е харесала. Но аз пак не изпитах удовлетворение от тази работа….. Разбрах, че такива ретуширани метаморфози не е моето. Разбрах, че моите клиенти са хора, които са готови да се видят в по-различна светлина, истински, без тези ужасни маски във фотошоп. Да, аз обработвам перфектно, мога да направя всичко на фотошоп, но ми е безинтересно. Искам да виждам живи, емоционални хора, а не направени кукли.

Декемврийската мъгла започна да ме вкарва в депресия и апатия. Имам чувството, че всяка зима става все по-слложна за преживяване, сякаш тъмнината и студа ме натискат, свивам се и се стягам, болят ме мускулите.