Пролетта е студена. Март и април минаха, като на сън, и само по някои снимки се досещам какво е било. Чуствам се доста депресирана от този студ, нямам никакво желание да излизам навън, но го правя, защото иначе съвсем ще стане зле.
За Leica M10 се сдобих с Voigtländer 35 1.2 и Voigtländer 90 2.0
90мм е страхотен за портрети! Заедно с М10 се получава прекрасна комбинация за снимки навън, сред природата или в града. Картинката се получава много обемна, с красиво боке и приятни Leica цветове.
С 35мм не мога да свикна все още. Не ми се снима с него, защото не се получава добре композицията, а тя не се получава добре, защото не снимам с него и не придобивам опит 🙂 Затворен кръг. Leica не може да фокусира под 1м, затова не мога да тренирам върху снимки с цветя, а за улици и градски пейзажи 35мм не ми е достатъчно широкоъгълен.
Продължавам да изпитвам огромно вдъхновение от двете Leica камери – M10 и Q3 43. Когато ми се иска стерилно чиста картинка взимам Q3 43, когато искам нещо по-ретро като излъчване, тогава M10.